Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Blog Article

Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.

), но също така тогава е издадена и повестта му "Гераците" - разказ за злощастията на един разпадащ се селски род.

Магдалина спокойно пасла бащините си кози и сякаш не обръщала внимание на момците, които лудеели по нея и постоянно я дебнели и пресрещали със стадата си из дивите гори.

- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!

От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.

За нас Контакти Политика за поверителност Информация за бисквитки

— Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде!

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.

От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:

Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че ??????? чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.